

"Сух лед" e популярното име на твърдото агрегатно състояние на въглеродния диоксид - СО2. Сухият лед е негорим, не съдържа вода и не провежда електрически ток.
През 1835 г. френският химик Чарлс Тилориер публикува първото описание на сухия лед. Отваряйки капака на голям цилиндър, пълен с течен въглероден диоксид, той забелязал, че въглеродният диоксид бързо се изпарява, оставяйки солиден слой сух лед в цилиндъра. През следващите 60 години, сухият лед е бил наблюдаван и тестван от редица учени за да се изучат всички негови полезни свойства и възможности за употреба.
На практика сухият лед има много приложения:
Сухият лед е замразен въглероден диоксид (CO2) - съставна част на земната атмосфера. Той се извлича от въздуха, замразява се и след това се връща-изпарява отново в атмосферата. Тоест сухият лед не се явява замърсител, не увелича влажността при изпаряване в затворено пространство, няма миризма и е безопасен за употреба при спазване на препоръките за работа с него.